1. Вечният евреин е, за негово нещастие, продуктът на Талмуда. [Вавилонски Талмуд, страница XII.]
2. Евреите се отнасят към обитателите на Земята, не-еврейските хора, като друговерци, гои. Наблюдавайте на какво учи евреите Талмуда спрямо не-еврейското мнозинство, а именно, спрямо тези, които не са от еврейските Избрани хора:
3. Евреите са наричани човешки същества, но не-евреите не са човешки същества! Те са чудовища! [Талмуд: Baba mezia, 114b.]
4. Не-евреинът е като куче ! Да, еврейските писания учат да третираш кучето по-добре от не-евреина! [Ereget Raschi Erod, 22, 30.]
5. Дори това че Бог създаде не-евреите, те са животни в човешка форма! Не е прилично евреин да бъде обслужван от животно! Затова е обслужван от животни в човешка форма! [Midrasch Talpioth, страница 255.]
6. Бременна не-еврейка не е по-добра от бременно животно! [Coschen hamischpat, 405.]
7. Душите на не-евреите идват от нечисти духове, и са наричани прасета! Jalkut Rubeni gadol, 12b.]
8. Въпреки, че не-евреина има същото тяло като евреина, сравнен с евреина, е все едно да сравниш маймуна с човек! [Schene luchoth haberith, страница 250 b.]
9. Ако ядеш с не-евреин, все едно ядеш с куче! [Tosapoth, Jebamoth, 94b.]
10. Ако евреин има слуга или прислужница не-евреин и той/тя умре, не бива да изказвате съболезнования! Кажете на евреина: Бог ще замени загубата ти, все едно е умряло едно от неговите магарета или волове ! [Jore dea, 377, 1.]
11. Сексът между не-евреи е като секс между животни! [Талмуд Sanhedrin, 74b.]
12. Позволено е да отнемаш тялото и живота на не-евреин! [Sepher ikkarim, III, 25.]
13. Закон е да убиеш този, който отрича Тората! Християните принадлежат към тези, които отричат Тората! [Coschen hamischpat, 425; Hagah 425, 5.]
14. Позволено ти е да убиеш не-евреин еретик със собствените си ръце! [Талмуд, Abodah Zara, 4b.]
15. Всеки евреин, който пролива кръвта на безбожните не-евреи, сякаш прави жертвоприношение на Бог! [Bammidber raba, 21; Jalkut, 772.]
16. Талмудът е най-святата еврейска книга! Влиянието й е над това на Стария завет в юдаизма! [Erubin, 21b.]
17. Който не се подчини на равините заслужава смърт и ще бъде сварен в горещи изпражнения в ада! [Erubin, 21b.]
18. Ако евреин е изкушен да направи зло, той трябва да иде в град, в който не е познат и да направи злото там! [Moed Kattan, 17a.]
19. Евреите са божествени! Ако не-евреин удари евреин, то не-евреина трябва да бъде убит! Да удариш евреин значи да удариш Бог! [Sanhedrin, 58b.]
20. Препоръчително е за евреите да мамят не-евреите! [Sanhedrin, 57a.]
21. Евреите не са длъжни да плащат на не-евреите дължимите за работата им заплати! Евреите имат висш легален статус! [Baba Kamma, 37b.]
22. Евреите могат да крадат от не-евреи! [Baba Mezia, 24a.]
23. Ако евреин намери предмет загубен от не-евреин няма нужда да го връща! [Baba Kamma, 113b.]
24. Бог няма да пожали евреин, който даде дъщеря си на стар мъж, който вземе жена за невръстния си син и който върне загубена вещ на не-евреин! [Sanhedrin, 76a.]
25. Евреите могат да крадат и убиват не-евреи! Когато евреин убие не-евреин няма да има смъртно наказание! Това, което евреин открадне от не-евреин може да задържи! [Sanhedrin 57a.]
26. Не-евреите са извън защитата на закон и Бог е определил парите им за собственост на Израел! [Baba Kamma, 37b.]
27. Евреите могат да лъжат не-евреи! [Baba Kamma, 113a.]
28. Евреите могат да използват лъжи, за да изхитрят не-евреите! Всички не-еврейски деца са животни! [Yebamoth, 98a.]
29. Не-еврейските момичета са мръсни по рождение! [Abodah Zarah, 36b.]
30. Не-евреите предпочитат секс с крави! [Abodah Zarah, 22a-22b.]
31. Съдовете на не-евреите носят лош вкус на сготвената в тях храна! [Abodah Zarah, 67b.]
32. Майката на Исус Христос е била курва! [Sanhedrin, 106a.]
33. Пасажа от Sanhedrin, 106 се радва заради ранната смърт на Исус!
34. Sanhedrin, 43a казва, че Исус е магьосник и е бил екзекутиран, защото е практикувал магии!
35. Gittin, 57a казва, че Исус в момента бива варен във врящи изпражнения!
36. Sanhedrin, 43a казва, че Исус е заслужил екзекуцията си!
37. Sanhedrin, 90a гласи, че който чете Новия завет няма място в бъдещия свят!
38. Shabbath, 116a гласи, че евреите трябва да унищожат книгите на християните!
39. Gittin, 69a гласи, че, за да излекува тялото си евреина трябва да вземе прах, който се намира на външната врата на тоалетна, да го смеси с мед и да го изяде!
40. Shabbath, 41a дава правило, което регулира как да се пикае по свят начин !
41. Yebamoth, 63a заявява, че Адам е правил секс с всички животни в райската градина!
42. Yebamoth, 63a заявява, че селското стопанство е най-долния вид работа!
43. Sanhedrin, 55b заявява, че евреин може да вземе за жена три годишно момиченце!
44. Sanhedrin, 54b заявява, че евреин може да прави секс с момиченце стига то да е по-малко от 9 години!
45. Kethuboth, 11b гарантира, че не е нищо особено ако възрастен мъж прави секс с малки момиченца!
46. Yebamoth, 59b ни уверява, че е желателно жена правила секс с чудовище да се ожени за еврейски свещеник! Жена, която е правила секс с демон също е желателно да се ожени за еврейски свещеник!
47. Abodah Zarah, 17a заявява, че няма курва на света, с която равин Елизаер не е правил секс!
48. Hagigah, 27a заявява, че никой равин не може да иде в ада!
49. Baba Mezia, 59b ни разказва, как веднъж един равин спорил с Бог, оборил го и Бог си признал, че е загубил дебата от равина!
50. Gittin, 70a ни учи, че, идвайки от външна тоалетна, човек не трябва да прави секс докато не мине време, колкото измине половин миля, защото скрития демон е с него през това време и ако прави секс, децата му ще са епилептици!
51. Gittin, 69b ни уверява, че, за да се излекува от плеврит евреина трябва да вземе изпражнение от бяло куче, да го смеси с балсам и да го изяде, дори това да доведе до разхлабване на крайниците.
52. Pesahim, 111a ни разяснява, че е забранено, куче, жена или палмово дърво да мине между двама мъже, нито някой има право да ходи между две кучета, жени или палмови дървета, и че има специална опасност, когато една жена е в менструация или когато седи на кръстопът!
53. Menahoth, 43b-44a заповядва на всеки евреин да казва тази молитва всеки ден: Благодаря ти, Бог, че не ме направи не-евреин, жена или роб!
54. Shabbath, 86a-86b ни информира че понеже евреите са свети, не могат да правят секс през деня, докато къщата не може да бъде затъмнена и ако еврейски ученик реши да прави секс трябва да направи палатка от дрехата си, за да е тъмно! Gittin, 57b твърди, че 5 милиона евреи са били убити от римляните край град Бетар! Gittin, 58a твърди, че 16 милиона еврейски деца са били обвити от римляните в свитъци и изгорени!
55. Abodah Zarah, 70a разказва как равин попитан дали може да се пие вино откраднато в Пумбедита, или е заразено поради факта, че крадците може да са не-евреи, защото ако не-евреин пипне вино го прави нечисто.Равинът казал да не се притесняват, защото повечето крадци в Пумбедита, където е откраднато виното, са евреи и виното може да бъде пито от евреи!
56. Kallah, 51a учи, че Бог одобрява равини, които лъжат: Мъдреците веднъж седяли на край една порта, когато минали двама младежи, единия скрил лицето си, а другия го показал. За този, който открил лицето си ( Исус Христос ) раби Елизер отбелязал : Той е копеле! Раби Джошуа: Той е син на жена, която е забременяла по време на менструалния цикъл! Раби Акиба казал: Той е и копеле и син на жена, забременяла по време на менструалния цикъл! Раби Елизер и Джошуа казали на Акиба: Какво те кара да противоречиш на колегите си? Акиба отговорил: Ще го докажа. Отишъл при майката на Исус – Дева Мария - която продавал семена на пазара. Акиба и казал: Дъще, ако ми кажеш честно това, което те попитам ще те даря с вечен живот. Тя му казала: Закълни се! Раби Акиба, дал клетва с устните си, но я анулирал със сърцето си и казал: Какво е положението на сина ти? Тя отговорила: Когато влезнах в брачната зала бях в менструация и съпруга ми странеше от мен, но най-добрия ми мъж прави секс с мен и този син ми се роди. Следователно детето е и копеле и заченато по време на менструалния цикъл на жена. Било съобщено навсякъде: Да бъде благословен бога на Израел, който доверил тайната си на равина Акиба!
57. Soferim, 15, rule 10 гласи, че и най-добрия от не-евреите трябва да бъде убит! (Евреите всяка година участват в поклонничество до гроба на Шимон бен Йохай, за да почетат този равин, който е призовавал за изтребление на не-евреите!
неделя, 17 февруари 2008 г.
Моралът на Талмуда
от Алексий, Епископ Саратовски и Царицински
Талмудът дели цялото човечество на две части: евреи и неевреи; последните той нарича “гои” /езичници/. Всеки необрязан е иноплеменник, а иноплеменник и необрязан е едно и също /Трактат Berachoth, folio 47 b./. Християните, както ще видим това, съставляват предмет за изключителна ненавист на евреите. Само едни евреи са произлезли от Бога, всички останали хора са произлезли от дявола. ”Евреите са повече приятни на Бога отколкото ангелите” /Трактат Chullin , fol.91./, тъй щото онзи, който оскърбява с действие /бие по страната евреина/, оскърбява величието Божие, а затова гой, който удари евреина, трябва да умре /Трактат Lathedrin , fol.58 b./ Колкото хората са по-високо от животните, толкова евреите са по-горе от другите хора /Sepher Leror ha Mar , fol.107 a./ Тези последните са животинско семе /Трактат Sebammoth, fol. 98 a./, тъй щото ако не би имало евреи, то на земята не би имало никакво благословение: ни слънчеви лъчи, ни дъжд, и хората не биха могли да съществуват / Пак там – 63 а /. Всички равини са съгласни помежду си в туй, че неиудеите имат чисто животинска природа. Рабби Мойсей бен Нахмам, рабби Раши, рабби Абрванел, рабби Жалкю и други, сравняват гоите ту с кучетата, ту с магаретата, ту, най-сетне със свинете. “ Едничък еврейският народ е достоен за вечен живот, а всички други народи са подобни на магарета”, казва рабби Абрванел/Comment.dr. Hos IV ,230,cel.4/. ”Вие, иудеи, сте съвсем други хора, но останалите хора не са хора, защото душите им произлизат от нечистия дух, когато душите на иудеите произлизат - от духа На Светаго Бога. “ – убеждава съотечествениците си рабби Менахем /Comment.sur le Pentatengus,fol.14 b./. Същото разсъждава и рабби Жалкю, който казва: “Само евреите имат право да се наричат хора, а гоите, които произлизат от нечистия дух, трябва да се наричат свини” /Salkut Keubent , fol. 10 b./. Следващият разказ илюстрира добре на този възглед на евреите за иноплеменниците. Знаменитият равин Бен Сира се намирал във Вавилонския плен и се ползвал от голямата дружба на Навуходоносора. Царят му оказвал всевъзможно внимание и един път му предложил да се ожени за дъщеря му. Бен Сира казал на царя: “Знай, царю, че аз съм човешко дете, а не животинско “/Sepher Ben Sira , fol.8./. Дъщерята на царя, по такъв начин, от гледището на Талмуда, е била не повече от кученце, и бракът с нея би могъл да унижи евреина. На това главно различие между неевреина и евреина , което едничко дава достойнство на човека, се основава всичкият морал на Талмуда. Фарисеите, които били изтълкуватели на Талмуда, не могли съвършено да унищожат заповедите, дадени от Мойсея на неговия народ, които определяли отношенията им към ближния; но те изтълкували тия заповеди тъй, че под ближен трябва да се разбира само евреин . Заповедите за любовта , които Мойсей дал, Талмудът заповядва да се изпълняват тогава, когато работата се касае до евреин, но те не трябва да се изпълняват по отношение на гой, живота на когото се цени от евреите, като животът на куче. “Над магарета и кучета тъй не тежи Божият гняв, както ненавистта на Йехова тежи над гоите“ / Aboda Zarah , fol. 4 a./. Тази мисъл, че Бог ненавижда гоите, оправдава според Талмуда всички жестокости на евреите по отношение на гоите. И наистина, как да обичат оногози, когото Бог проклина? На това основание Талмудът дава следното предписание: “Вие не трябва да оказвате на гоите никаква помощ” / трактат Lebammoth , fol. 23 a. /. “Запрещава се да имате жалост към ония, които нямат разум “ /Тракт. Sanhedrin , fol. 92 a./. “Не следва правоверният човек да бъде милосърден по отношение към нечестивия човек” /Commentaire du ser livre des Rois XVIII , 14./. “Вие бъдете чисти с чистите и жестоки с жестоките” /Baba Batra , fol. 123 a./. Гоите не могат да не бъдат, по мнението на Талмуда, зли, а за това, ако те “правят добро, ако дават милостиня, ако оказват милосърдие, то още повече трябва да ги проклинате и да им вменявате тия дела за грях, защото те вършат това за щестлавие” /Bala Buttra , fol. 10 b./.
Но тъй като опитът научил евреите, че не може тъй открито да порицават гоите, то затова Талмудът препоръчва да бъдат лицемерни по отношение към гоите. “Приветствувай гоя, за да бъдеш с него в мир и за да му станеш приятен и да избегнеш разприте” /Тракт. Cittin fol. 61 b./. Рабби Бахай прибавя: “Лицемерието е позволено в тоя смисъл, щото иудеинът да се показва вежлив по отношение към нечестивия гой, за да го почита той и да му казва: “аз ви обичам“. Но същият рабби Бахай пояснява, как трябва да се прилага това правило: “Това се позволява в този случай, ако евреинът има нужда от гоя, или основание да се опасява, че гоят може да му повреди; в противен случай – това ще бъде грях“ / Sepliet Cod la Kenlach fol. 270 ./. За туй, за да измами по-добре гоя, евреинът може да посещава неговите болни, да погребва неговите покойни, да помага на бедните, но всичко това трябва да прави за туй, за да има мир с гоите и за да не правят тези нечестивци зло на евреите. / Тракт. Cittin fol. 61 a./. Но с това се не ограничават общите указания, от които трябва да се ръководи евреина в отношенията си към гоите. Можем да приведем цял ред други предписания на Талмуда, които се касаят до туй, как евреите да се отнасят към живота и имота на гоя, - и чрез всички тия предписания преминава това дълбоко различиe, което полага талмудът между евреите и неевреите. Касае ли се , например, работата за земните блага… Тия блага са дадени на човека, говори св. Писание. Да, но човекът – това е само евреинът, обяснява Талмудът. И тъй, неевреинът няма право да владее тия блага, защото той е не само животно, но като животно, него със спокойна съвест можем да убием или изгоним и да се възползваме от имота му. – “Собствеността на неевреина – това е все едно като изгубена вещ; истинският`и владетел е евреинът, който и трябва преди другите да я владее /Baba Batha , fol. 54 b./.
“Това е напълно справедливо, казва рабби Албьо, защото Бог е дал власт на евреите над имота и живота на всички хора” /Sepher Sanhedrin , fol.37 a./. Затова, ако той открадне от евреина някоя най-малка вещ, то той е повинен на смърт, но на евреина е позволено да взема, колкото му се иска, от имота на гоя, защото там, дето е написано “да не правите зло на ближните си “ не е казано, че не трябва да правите зло на гоя / Sepher Nalkarim III 25. /. Ето защо евреин, ако открадне нещо от евреин, счита се за крадец, но ако открадне от гой, то това се счита, че е взел това, що му принадлежи. Рабби Аши казва на слугата си: “ Донеси ми това грозде, което принадлежи на гоя, но не пипай това, що е собственост на евреин“ / Тракт. Bada Kammafol 112 b. /. Тази върховна власт на евреина над всичко, що принадлежи на гоя, се простира и над животните. Талмудът казва: “ако волът на евреина убие вола на гоя, то евреинът е свободен от съд, но ако волът на гоя убие вола на евреин, то гоят трябва да заплати загубата на евреина, защото Бог е измерил земята и е предал гоите на израиля” / Тракт. Bada Kamina fol. 57 b./.
Талмудът също дава съвети на евреите и относително тези средства, при помощта на които евреите би могли да достигнат и главната си цел – окончателно да се подчинят гоите материално. Главните средства – това са лихварството и измамата. “ Бог – казва се в Талмуда, - е заповядвал да се вземат проценти от гоите и да им се дават пари не иначе, а само за проценти, тъй щото вместо туй, да им се оказва помощ, ние трябва да им причиняваме вреда, ако това е полезно за нас; но по отношение към евреите не трябва да правим така“ / Matrrontde Sepher Mir. fol. 73. 4. /. Знаменитият рабби Бахай казва: Животът на гоя е в твоите ръце, о иудеино, а толкоз повече ти принадлежи златото му “ / Exqlis du Pentar fol.213 , 4./. Благодарение на тая доктрина за лихварството, което е задължително за евреите, като правило на религията им, в техни ръце се съсредоточава грамадно богатство. Понякога това лихварство е достигало до невероятни размери. В съчиненията на Янсена са приведени данни, които доказват, че евреи са вземали 300, 400 и дори 600 процента в година. Покрай лихварството Талмудът предписва на евреите да употребяват по отношение към неевреите всички способи на измама и кражба, например: гоят изгубил някой предмет или кесия, евреинът го намерил и той не трябва да го възвръща на гоя, защото е писано: “Запрещава се да се повръща на гоя туй, що е изгубил; този, който повърне на гоя, що е изгубил, няма да намери милост от Бога “/Тракт. Sampelrin , fol. 76 b. /. Раби Раши разсъждава: “Да възвърнем на гоя туй, що е изгубил, това значи да сравним нечестивия с израилтянина, а това е грешно“/ Пак там ./. “Който възвръща на неуидей изгубена вещ, прави грях, защото съдействува за могъществото на нечестивия “/Sak. Chaz hlieh Cez./. , казва рабби Маймонид. Рабби Жерухан прибавя: “Ако гоят има свидетелство, което доказва, че той е дал на заем пари на евреин и ако гоят изгуби това свидетелство, то евреинът който го намери, не трябва да го възвръща на гоя, защото задължението на неговия брат е изгубило силата си в тоя момент, когато го е намерил. Ако пък евреинът, който е намерил полица, би пожелал да я възвърне на гоя, то неговият брат трябва да му запрети да направи това, казвайки: “Ако ти желаеш да светиш името на Бога, то не прави това“ / Nethih , IV./. Този съвет напълно се съгласува с морала на Талмуда, защото гоят по Талмуда няма право на собственост, която принадлежи само на едните евреи. Евреинът, който заема пари от гоя получава само туй, що му принадлежи. Същите правила се преподават от Талмуда и за търговията: “Позволено е, казва Талмудът, да вземете проценти от гоя, а също и да го измамвате при продажба на някоя вещ, но ако продавате нещо на ближния си, т.е. на евреин, ако купувате нещо от него, то не трябва да го измамвате ”/Тракт. Baba Mesia, fol.61 a./. Рабби Мойсей ясно казва: “Ако гоят, като се разплаща, се излъже в сметката на парите, нека каже: “Аз нищо не зная “. Но аз не съветвам да вкарате гоя в грешка, защото той може да направи тая грешка с намерение да изпита евреина. След това става понятно туй, що е писал рабби Бренц: “ Ако евреи са пътешествували в продължение на цяла седмица и са лъгали християните на дясно и на ляво, то нека те се съберат в събота и въздадат слава на Бога, казвайки: “Трябва да се изтръгне сърцето от гоите и да се убие най-добрия християнин” /Ludenbalg , 21./. Евреите по правилата на Талмуда, трябва да се ползуват от държавните закони тъй, щото да извличат от тях само придобивка за своя народ. В това отношение Талмудът се изразява много ясно: “Ако евреин има да се съди с неевреин, то вие трябва да съдействувате в това, щото вашият брат да спечели делото, и трябва да кажете на иноплеменника: “Тъй желае нашият закон “. Ако законите на страната са благоприятни за евреите, то вие трябва също да съдействувате в това, щото вашият брат да спечели делото, и трябва да кажете на иноплеменника: “Това изисква вашият закон”. Но ако се не представи ни тоя, ни другия случай, то трябва да омотаете иноплеменника с разни интриги тъй, че евреинът да спечели делото” /Тракт. Baba Kamma , fol.113 a./. Рабби Акиба, комуто принадлежи това правило, прибавя, че при това дело, трябва да бъдем предпазливи и да действуваме тъй, че евреите да не бъдат дискредитирани. .I I .Същото различие между иудеинът – човек и гоинът-животно, което дава право на евреина да се разпорежда с имота на гоя, дава му също право за жинота и смъртта над последния /т.е. гоя/. Рабби Маймонид казва за това така: “Казано е: не убивай, но това означава не убивай евреин, син на Израиля, но гоите, еретиците, не са синове израилеви” / Sad Chag. , hileh Rozzachu hilch Mela chim./. И така, тях можете да убивате със спокойна съвест, и това е по-добре да правите тогава, когато не ви заплашва никаква опасност за отговорност. ”Трябва да убивате най-почетния между идолопоклонниците”/ Aboda Zara fol.26 b. /, и още: “Ако извличате гоя из яма, в която е паднал, то с това се оказва услуга на идолопоклонството” /Aboda Zara fol.20 a./. Маймонид казва: “ Запрещава се да имате милосърдие към идолопоклонника, когато той погинва в река или в някое друго място, и ако той потъва, то не трябва да го спасявате “/Jad Chaa hilech Abada Zara./. По такъв начин учат и всички други знаменити тълкуватели на Талмуда и особено Абранавел. Този последният заповядва да ненавиждат, да презират и унищожават всякого, който не принадлежи към синагогата, или е отлъчен от нея/ Rosch Emmunna , fol. 9 a. /. “Ако еретик падне в яма, казва той, то не го изваждай; ако в ямата има стълба, то ти я извади от там; ако около ямата се намира камък, то ти го хвърли там / Aboda Zara . fol.26 b./. Най-сетне в Талмуда има правило, което по своята жестокост напомня жестокостта на древните поклонници на Молоха и което в достатъчна степен обяснява ония ритуални престъпления на евреите , които тъй често са имали място в историята на тоя народ: “Този, който пролее кръвта на гоя, принася жертва Богу” / Lafkut Simeoni ad Peutat, fol. 245 col.3. Miderach Bamidebar rabba . p. 21./. Да убиеш гоя съставлява такава голяма заслуга, че ако при това е станала грешка, и вместо гой би бил убит евреин, то тогава не се вменява във вина на убиеца, тъй като по Талмуда едното желание да убие гоя е голяма заслуга на евреина. Този, който намерява да убие животно, а убие ненадейно човек, или този, който като желае да убие гоя, по погрешка убие евреин , не трябва да се подлага на наказание” / Тракт. Sanhedrin , fol. 78 a. /; но гоят, който преднамерено убива евреин е виновен, като че ли е унищожил целия свят /Тракт. Sanhedrin 37 a./. Гой, който убива друг гой трябва да се счита невменяем, защото той чрез това убийство става прозелит на еврейството. Но ако би той е убил евреин, то трябва да умре, макар и да е приел обрезание” / Пак там , fol. 71 v./. Както имота и живота на гоя се намират в пълно разпореждане на евреина, също в негово разпореждане се намира и семейството на гоя – жената и децата му. Мойсей е казал: “Не пожелавай жената на ближния си “, - но жената на ближния – това е жената на евреина. Най- знаменитите тълкуватели на Талмуда равини: Раши, Бахай-Леви, Жерсон, са съгласни помежду си в туй, че прелюбодеяние няма там, дето няма брак, но понеже гоите са животни, то у тях не може да има брак, който е божествено установление. На това основание равинът Маймонид учи: “Позволено е прелюбодействието, но с жена на неевреин “/Lad Chax hilech Melachim ./. И наистина, в Талмуда има много разкази, където в ролята на прелюбодейци влизат знаменити равини, например: Емидер, Нахман, Миер, Тарфон и др. /Тракт. Lomma , fol. 18 ./. Чудовищно, Талмудът разрешава садизма: мъжът може да върши с жена си всичко, що му е угодно, да постъпи с нея така, както постъпват с парче месо: да го пече или вари, гледайки по туй, кому що се нрави. В Талмуда има разказ, че при един равин дошла жена и почнала да му се оплаква за содомските действия над нея от мъжа и: “ Дъще моя, казал и равинът, аз не мога никак да ти помогна, защото законът те е принесъл в жертва на твоя мъж“. И забележително е, че това учение се намира не само в старите Талмуди, но и във Варшавското издание на Талмуда 1864 г./Тракт. Nedarim./. Най-сетне в Талмуда има такива гнусни правила, които не се решаваме да предадем в превод. По-нататък, по мнението на Талмуда, всички християни са идолопоклонници, към тях трябва да се прилагат всички жестоки мерки, каквито се прилагат към идолопоклонниците / Aboda Zara , fol. 2 a./. Християните толкова повече са виновни в идолопоклонство, че те почитат за Бога – нечестивия “иудеин – ренегат”, за когото самия спомен трябва да се унищожи / Aboda Zara , fol. 17 a./. Ето защо рабби Раши с гняв възклицава: “ Трябва да се заколи най-добрия между християните” / Комент. на “Изход”, изд. Амстердамско/. Неговите мисли напълно споделя равин Маймонид, този орел на синагогата, когато казва: “ Заповядва се, да се умъртвяват и хвърлят в рова изменниците из средата на еврейския народ и такива еретици, като Иисус из Назарет, и Неговите последователи /Lad Char . hilach Aboda Zara Perek./. В трактата “Абода Цара “ се говори, че всеки иудеин има право да се устремява върху християните и да ги убива с въоръжена ръка. Но в тия случаи, когато иудеите биха достигнали политическо могъщество и биха завзели в ръцете си всички функции на държавния живот, те трябва да предадат всички християни на смърт под какъвто и да било предлог/ Lore Bea 158 . Choschen Misch.425./. За постигане на това могъщество, Талмудът разрешава на евреите клетвопрестъплението. В Талмуда има следния разказ: рабби Йоханан се ползувал от доверието на една дама, която му доверила един голям секрет под голяма клетва, че той няма да го каже никому. “Аз няма да открия тоя секрет и на Бога Израилев”, отговорил и равинът. Дамата му повярвала, но рабби Йоханан в себе си прибавил: “ На Бога Израилев няма да открия секрета, а пред израилския народ ще го открия“ / Тракт. Aboda Zara , fol. 28 a./. Талмудът твърде възхвалява тази изобретателност на равина. Равин Акиба препоръчва на евреите: “Тая клетва няма значение “, и тогава съвестта им ще бъде спокойна /Тракт. Calla ,2./. Но когато евреин направи някое голямо престъпление, а друг евреин бъде привлечен в качеството си на свидетел против него, то този последният може да даде лъжлива клетва, възползвайки се от указаната уговорка за себе си, за да оправдае своя брат /Lore Bea CCXXXII , 12 и 14./ Ето пример на еврейска клетва: Крал на гои иска от евреин да се закълне, че няма да бяга от страната му; евреинът трябва да си каже в себе си: “Днеска няма да бягам; “да, но при такива условия “, после да избере някое невъзможно условие, например, ако кралят няма да се храни днеска/ Hagahah Ashari /. По такъв начин евреите могат да нарушават всяка своя клетва и да запазят спокойствието на съвестта си. Ние приведохме цял ред свидетелства из Талмуда, които доказват оная злоба и ненавист, с каквито евреите са проникнати към гоите /неевреите/ . Ние не влизаме в оценка на тия свидетелства и не правим от тях тия или други изводи. Нека читателят направи това сам, на основание приведените от нас данни от талмудическия морал.
/Това изследване е поместено в сборника “Талмуда и евреите “, издание на сп. ”Православен мисионер”, Пловдив, 1937 г./
от Алексий, Епископ Саратовски и Царицински
Талмудът дели цялото човечество на две части: евреи и неевреи; последните той нарича “гои” /езичници/. Всеки необрязан е иноплеменник, а иноплеменник и необрязан е едно и също /Трактат Berachoth, folio 47 b./. Християните, както ще видим това, съставляват предмет за изключителна ненавист на евреите. Само едни евреи са произлезли от Бога, всички останали хора са произлезли от дявола. ”Евреите са повече приятни на Бога отколкото ангелите” /Трактат Chullin , fol.91./, тъй щото онзи, който оскърбява с действие /бие по страната евреина/, оскърбява величието Божие, а затова гой, който удари евреина, трябва да умре /Трактат Lathedrin , fol.58 b./ Колкото хората са по-високо от животните, толкова евреите са по-горе от другите хора /Sepher Leror ha Mar , fol.107 a./ Тези последните са животинско семе /Трактат Sebammoth, fol. 98 a./, тъй щото ако не би имало евреи, то на земята не би имало никакво благословение: ни слънчеви лъчи, ни дъжд, и хората не биха могли да съществуват / Пак там – 63 а /. Всички равини са съгласни помежду си в туй, че неиудеите имат чисто животинска природа. Рабби Мойсей бен Нахмам, рабби Раши, рабби Абрванел, рабби Жалкю и други, сравняват гоите ту с кучетата, ту с магаретата, ту, най-сетне със свинете. “ Едничък еврейският народ е достоен за вечен живот, а всички други народи са подобни на магарета”, казва рабби Абрванел/Comment.dr. Hos IV ,230,cel.4/. ”Вие, иудеи, сте съвсем други хора, но останалите хора не са хора, защото душите им произлизат от нечистия дух, когато душите на иудеите произлизат - от духа На Светаго Бога. “ – убеждава съотечествениците си рабби Менахем /Comment.sur le Pentatengus,fol.14 b./. Същото разсъждава и рабби Жалкю, който казва: “Само евреите имат право да се наричат хора, а гоите, които произлизат от нечистия дух, трябва да се наричат свини” /Salkut Keubent , fol. 10 b./. Следващият разказ илюстрира добре на този възглед на евреите за иноплеменниците. Знаменитият равин Бен Сира се намирал във Вавилонския плен и се ползвал от голямата дружба на Навуходоносора. Царят му оказвал всевъзможно внимание и един път му предложил да се ожени за дъщеря му. Бен Сира казал на царя: “Знай, царю, че аз съм човешко дете, а не животинско “/Sepher Ben Sira , fol.8./. Дъщерята на царя, по такъв начин, от гледището на Талмуда, е била не повече от кученце, и бракът с нея би могъл да унижи евреина. На това главно различие между неевреина и евреина , което едничко дава достойнство на човека, се основава всичкият морал на Талмуда. Фарисеите, които били изтълкуватели на Талмуда, не могли съвършено да унищожат заповедите, дадени от Мойсея на неговия народ, които определяли отношенията им към ближния; но те изтълкували тия заповеди тъй, че под ближен трябва да се разбира само евреин . Заповедите за любовта , които Мойсей дал, Талмудът заповядва да се изпълняват тогава, когато работата се касае до евреин, но те не трябва да се изпълняват по отношение на гой, живота на когото се цени от евреите, като животът на куче. “Над магарета и кучета тъй не тежи Божият гняв, както ненавистта на Йехова тежи над гоите“ / Aboda Zarah , fol. 4 a./. Тази мисъл, че Бог ненавижда гоите, оправдава според Талмуда всички жестокости на евреите по отношение на гоите. И наистина, как да обичат оногози, когото Бог проклина? На това основание Талмудът дава следното предписание: “Вие не трябва да оказвате на гоите никаква помощ” / трактат Lebammoth , fol. 23 a. /. “Запрещава се да имате жалост към ония, които нямат разум “ /Тракт. Sanhedrin , fol. 92 a./. “Не следва правоверният човек да бъде милосърден по отношение към нечестивия човек” /Commentaire du ser livre des Rois XVIII , 14./. “Вие бъдете чисти с чистите и жестоки с жестоките” /Baba Batra , fol. 123 a./. Гоите не могат да не бъдат, по мнението на Талмуда, зли, а за това, ако те “правят добро, ако дават милостиня, ако оказват милосърдие, то още повече трябва да ги проклинате и да им вменявате тия дела за грях, защото те вършат това за щестлавие” /Bala Buttra , fol. 10 b./.
Но тъй като опитът научил евреите, че не може тъй открито да порицават гоите, то затова Талмудът препоръчва да бъдат лицемерни по отношение към гоите. “Приветствувай гоя, за да бъдеш с него в мир и за да му станеш приятен и да избегнеш разприте” /Тракт. Cittin fol. 61 b./. Рабби Бахай прибавя: “Лицемерието е позволено в тоя смисъл, щото иудеинът да се показва вежлив по отношение към нечестивия гой, за да го почита той и да му казва: “аз ви обичам“. Но същият рабби Бахай пояснява, как трябва да се прилага това правило: “Това се позволява в този случай, ако евреинът има нужда от гоя, или основание да се опасява, че гоят може да му повреди; в противен случай – това ще бъде грях“ / Sepliet Cod la Kenlach fol. 270 ./. За туй, за да измами по-добре гоя, евреинът може да посещава неговите болни, да погребва неговите покойни, да помага на бедните, но всичко това трябва да прави за туй, за да има мир с гоите и за да не правят тези нечестивци зло на евреите. / Тракт. Cittin fol. 61 a./. Но с това се не ограничават общите указания, от които трябва да се ръководи евреина в отношенията си към гоите. Можем да приведем цял ред други предписания на Талмуда, които се касаят до туй, как евреите да се отнасят към живота и имота на гоя, - и чрез всички тия предписания преминава това дълбоко различиe, което полага талмудът между евреите и неевреите. Касае ли се , например, работата за земните блага… Тия блага са дадени на човека, говори св. Писание. Да, но човекът – това е само евреинът, обяснява Талмудът. И тъй, неевреинът няма право да владее тия блага, защото той е не само животно, но като животно, него със спокойна съвест можем да убием или изгоним и да се възползваме от имота му. – “Собствеността на неевреина – това е все едно като изгубена вещ; истинският`и владетел е евреинът, който и трябва преди другите да я владее /Baba Batha , fol. 54 b./.
“Това е напълно справедливо, казва рабби Албьо, защото Бог е дал власт на евреите над имота и живота на всички хора” /Sepher Sanhedrin , fol.37 a./. Затова, ако той открадне от евреина някоя най-малка вещ, то той е повинен на смърт, но на евреина е позволено да взема, колкото му се иска, от имота на гоя, защото там, дето е написано “да не правите зло на ближните си “ не е казано, че не трябва да правите зло на гоя / Sepher Nalkarim III 25. /. Ето защо евреин, ако открадне нещо от евреин, счита се за крадец, но ако открадне от гой, то това се счита, че е взел това, що му принадлежи. Рабби Аши казва на слугата си: “ Донеси ми това грозде, което принадлежи на гоя, но не пипай това, що е собственост на евреин“ / Тракт. Bada Kammafol 112 b. /. Тази върховна власт на евреина над всичко, що принадлежи на гоя, се простира и над животните. Талмудът казва: “ако волът на евреина убие вола на гоя, то евреинът е свободен от съд, но ако волът на гоя убие вола на евреин, то гоят трябва да заплати загубата на евреина, защото Бог е измерил земята и е предал гоите на израиля” / Тракт. Bada Kamina fol. 57 b./.
Талмудът също дава съвети на евреите и относително тези средства, при помощта на които евреите би могли да достигнат и главната си цел – окончателно да се подчинят гоите материално. Главните средства – това са лихварството и измамата. “ Бог – казва се в Талмуда, - е заповядвал да се вземат проценти от гоите и да им се дават пари не иначе, а само за проценти, тъй щото вместо туй, да им се оказва помощ, ние трябва да им причиняваме вреда, ако това е полезно за нас; но по отношение към евреите не трябва да правим така“ / Matrrontde Sepher Mir. fol. 73. 4. /. Знаменитият рабби Бахай казва: Животът на гоя е в твоите ръце, о иудеино, а толкоз повече ти принадлежи златото му “ / Exqlis du Pentar fol.213 , 4./. Благодарение на тая доктрина за лихварството, което е задължително за евреите, като правило на религията им, в техни ръце се съсредоточава грамадно богатство. Понякога това лихварство е достигало до невероятни размери. В съчиненията на Янсена са приведени данни, които доказват, че евреи са вземали 300, 400 и дори 600 процента в година. Покрай лихварството Талмудът предписва на евреите да употребяват по отношение към неевреите всички способи на измама и кражба, например: гоят изгубил някой предмет или кесия, евреинът го намерил и той не трябва да го възвръща на гоя, защото е писано: “Запрещава се да се повръща на гоя туй, що е изгубил; този, който повърне на гоя, що е изгубил, няма да намери милост от Бога “/Тракт. Sampelrin , fol. 76 b. /. Раби Раши разсъждава: “Да възвърнем на гоя туй, що е изгубил, това значи да сравним нечестивия с израилтянина, а това е грешно“/ Пак там ./. “Който възвръща на неуидей изгубена вещ, прави грях, защото съдействува за могъществото на нечестивия “/Sak. Chaz hlieh Cez./. , казва рабби Маймонид. Рабби Жерухан прибавя: “Ако гоят има свидетелство, което доказва, че той е дал на заем пари на евреин и ако гоят изгуби това свидетелство, то евреинът който го намери, не трябва да го възвръща на гоя, защото задължението на неговия брат е изгубило силата си в тоя момент, когато го е намерил. Ако пък евреинът, който е намерил полица, би пожелал да я възвърне на гоя, то неговият брат трябва да му запрети да направи това, казвайки: “Ако ти желаеш да светиш името на Бога, то не прави това“ / Nethih , IV./. Този съвет напълно се съгласува с морала на Талмуда, защото гоят по Талмуда няма право на собственост, която принадлежи само на едните евреи. Евреинът, който заема пари от гоя получава само туй, що му принадлежи. Същите правила се преподават от Талмуда и за търговията: “Позволено е, казва Талмудът, да вземете проценти от гоя, а също и да го измамвате при продажба на някоя вещ, но ако продавате нещо на ближния си, т.е. на евреин, ако купувате нещо от него, то не трябва да го измамвате ”/Тракт. Baba Mesia, fol.61 a./. Рабби Мойсей ясно казва: “Ако гоят, като се разплаща, се излъже в сметката на парите, нека каже: “Аз нищо не зная “. Но аз не съветвам да вкарате гоя в грешка, защото той може да направи тая грешка с намерение да изпита евреина. След това става понятно туй, що е писал рабби Бренц: “ Ако евреи са пътешествували в продължение на цяла седмица и са лъгали християните на дясно и на ляво, то нека те се съберат в събота и въздадат слава на Бога, казвайки: “Трябва да се изтръгне сърцето от гоите и да се убие най-добрия християнин” /Ludenbalg , 21./. Евреите по правилата на Талмуда, трябва да се ползуват от държавните закони тъй, щото да извличат от тях само придобивка за своя народ. В това отношение Талмудът се изразява много ясно: “Ако евреин има да се съди с неевреин, то вие трябва да съдействувате в това, щото вашият брат да спечели делото, и трябва да кажете на иноплеменника: “Тъй желае нашият закон “. Ако законите на страната са благоприятни за евреите, то вие трябва също да съдействувате в това, щото вашият брат да спечели делото, и трябва да кажете на иноплеменника: “Това изисква вашият закон”. Но ако се не представи ни тоя, ни другия случай, то трябва да омотаете иноплеменника с разни интриги тъй, че евреинът да спечели делото” /Тракт. Baba Kamma , fol.113 a./. Рабби Акиба, комуто принадлежи това правило, прибавя, че при това дело, трябва да бъдем предпазливи и да действуваме тъй, че евреите да не бъдат дискредитирани. .I I .Същото различие между иудеинът – човек и гоинът-животно, което дава право на евреина да се разпорежда с имота на гоя, дава му също право за жинота и смъртта над последния /т.е. гоя/. Рабби Маймонид казва за това така: “Казано е: не убивай, но това означава не убивай евреин, син на Израиля, но гоите, еретиците, не са синове израилеви” / Sad Chag. , hileh Rozzachu hilch Mela chim./. И така, тях можете да убивате със спокойна съвест, и това е по-добре да правите тогава, когато не ви заплашва никаква опасност за отговорност. ”Трябва да убивате най-почетния между идолопоклонниците”/ Aboda Zara fol.26 b. /, и още: “Ако извличате гоя из яма, в която е паднал, то с това се оказва услуга на идолопоклонството” /Aboda Zara fol.20 a./. Маймонид казва: “ Запрещава се да имате милосърдие към идолопоклонника, когато той погинва в река или в някое друго място, и ако той потъва, то не трябва да го спасявате “/Jad Chaa hilech Abada Zara./. По такъв начин учат и всички други знаменити тълкуватели на Талмуда и особено Абранавел. Този последният заповядва да ненавиждат, да презират и унищожават всякого, който не принадлежи към синагогата, или е отлъчен от нея/ Rosch Emmunna , fol. 9 a. /. “Ако еретик падне в яма, казва той, то не го изваждай; ако в ямата има стълба, то ти я извади от там; ако около ямата се намира камък, то ти го хвърли там / Aboda Zara . fol.26 b./. Най-сетне в Талмуда има правило, което по своята жестокост напомня жестокостта на древните поклонници на Молоха и което в достатъчна степен обяснява ония ритуални престъпления на евреите , които тъй често са имали място в историята на тоя народ: “Този, който пролее кръвта на гоя, принася жертва Богу” / Lafkut Simeoni ad Peutat, fol. 245 col.3. Miderach Bamidebar rabba . p. 21./. Да убиеш гоя съставлява такава голяма заслуга, че ако при това е станала грешка, и вместо гой би бил убит евреин, то тогава не се вменява във вина на убиеца, тъй като по Талмуда едното желание да убие гоя е голяма заслуга на евреина. Този, който намерява да убие животно, а убие ненадейно човек, или този, който като желае да убие гоя, по погрешка убие евреин , не трябва да се подлага на наказание” / Тракт. Sanhedrin , fol. 78 a. /; но гоят, който преднамерено убива евреин е виновен, като че ли е унищожил целия свят /Тракт. Sanhedrin 37 a./. Гой, който убива друг гой трябва да се счита невменяем, защото той чрез това убийство става прозелит на еврейството. Но ако би той е убил евреин, то трябва да умре, макар и да е приел обрезание” / Пак там , fol. 71 v./. Както имота и живота на гоя се намират в пълно разпореждане на евреина, също в негово разпореждане се намира и семейството на гоя – жената и децата му. Мойсей е казал: “Не пожелавай жената на ближния си “, - но жената на ближния – това е жената на евреина. Най- знаменитите тълкуватели на Талмуда равини: Раши, Бахай-Леви, Жерсон, са съгласни помежду си в туй, че прелюбодеяние няма там, дето няма брак, но понеже гоите са животни, то у тях не може да има брак, който е божествено установление. На това основание равинът Маймонид учи: “Позволено е прелюбодействието, но с жена на неевреин “/Lad Chax hilech Melachim ./. И наистина, в Талмуда има много разкази, където в ролята на прелюбодейци влизат знаменити равини, например: Емидер, Нахман, Миер, Тарфон и др. /Тракт. Lomma , fol. 18 ./. Чудовищно, Талмудът разрешава садизма: мъжът може да върши с жена си всичко, що му е угодно, да постъпи с нея така, както постъпват с парче месо: да го пече или вари, гледайки по туй, кому що се нрави. В Талмуда има разказ, че при един равин дошла жена и почнала да му се оплаква за содомските действия над нея от мъжа и: “ Дъще моя, казал и равинът, аз не мога никак да ти помогна, защото законът те е принесъл в жертва на твоя мъж“. И забележително е, че това учение се намира не само в старите Талмуди, но и във Варшавското издание на Талмуда 1864 г./Тракт. Nedarim./. Най-сетне в Талмуда има такива гнусни правила, които не се решаваме да предадем в превод. По-нататък, по мнението на Талмуда, всички християни са идолопоклонници, към тях трябва да се прилагат всички жестоки мерки, каквито се прилагат към идолопоклонниците / Aboda Zara , fol. 2 a./. Християните толкова повече са виновни в идолопоклонство, че те почитат за Бога – нечестивия “иудеин – ренегат”, за когото самия спомен трябва да се унищожи / Aboda Zara , fol. 17 a./. Ето защо рабби Раши с гняв възклицава: “ Трябва да се заколи най-добрия между християните” / Комент. на “Изход”, изд. Амстердамско/. Неговите мисли напълно споделя равин Маймонид, този орел на синагогата, когато казва: “ Заповядва се, да се умъртвяват и хвърлят в рова изменниците из средата на еврейския народ и такива еретици, като Иисус из Назарет, и Неговите последователи /Lad Char . hilach Aboda Zara Perek./. В трактата “Абода Цара “ се говори, че всеки иудеин има право да се устремява върху християните и да ги убива с въоръжена ръка. Но в тия случаи, когато иудеите биха достигнали политическо могъщество и биха завзели в ръцете си всички функции на държавния живот, те трябва да предадат всички християни на смърт под какъвто и да било предлог/ Lore Bea 158 . Choschen Misch.425./. За постигане на това могъщество, Талмудът разрешава на евреите клетвопрестъплението. В Талмуда има следния разказ: рабби Йоханан се ползувал от доверието на една дама, която му доверила един голям секрет под голяма клетва, че той няма да го каже никому. “Аз няма да открия тоя секрет и на Бога Израилев”, отговорил и равинът. Дамата му повярвала, но рабби Йоханан в себе си прибавил: “ На Бога Израилев няма да открия секрета, а пред израилския народ ще го открия“ / Тракт. Aboda Zara , fol. 28 a./. Талмудът твърде възхвалява тази изобретателност на равина. Равин Акиба препоръчва на евреите: “Тая клетва няма значение “, и тогава съвестта им ще бъде спокойна /Тракт. Calla ,2./. Но когато евреин направи някое голямо престъпление, а друг евреин бъде привлечен в качеството си на свидетел против него, то този последният може да даде лъжлива клетва, възползвайки се от указаната уговорка за себе си, за да оправдае своя брат /Lore Bea CCXXXII , 12 и 14./ Ето пример на еврейска клетва: Крал на гои иска от евреин да се закълне, че няма да бяга от страната му; евреинът трябва да си каже в себе си: “Днеска няма да бягам; “да, но при такива условия “, после да избере някое невъзможно условие, например, ако кралят няма да се храни днеска/ Hagahah Ashari /. По такъв начин евреите могат да нарушават всяка своя клетва и да запазят спокойствието на съвестта си. Ние приведохме цял ред свидетелства из Талмуда, които доказват оная злоба и ненавист, с каквито евреите са проникнати към гоите /неевреите/ . Ние не влизаме в оценка на тия свидетелства и не правим от тях тия или други изводи. Нека читателят направи това сам, на основание приведените от нас данни от талмудическия морал.
/Това изследване е поместено в сборника “Талмуда и евреите “, издание на сп. ”Православен мисионер”, Пловдив, 1937 г./
Абонамент за:
Публикации (Atom)